ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ

        Летоброенето на Народно читалище "Св.Св.Кирил и Методий-1919" започва в ония далечни времена на 1919 година, когато по инициатива на Ангел Кавлаков  през януари същата година в кафенето на Тома Цигов, с  участието на учителите Янко Делибалтов и Георги Славеев се приема решение за създаване на читалище в Дорково. 

        През 1927 г. читалището е официално осветено от Министерството на народното просвещение  и получава името „Св. Св. Кирил и Методий” . 

Ангел Кавлаков дарява 1000.00 лева за закупуване на книги и списания. Неговия пример се подкрепя от Щерьо Караманов и от други дарители на книги и средства за абониране,  на вестници и списания. В началото дейността на читалището се свежда до четене, по-късно се изнасят сказки по различни въпроси вълнуващи населението. 

        През 1928 година селото ни се сдобива с регулационен план. Той определя мястото на читалището /където е днес/. По инициатива на кмета Ангел Нисторов започва строителството на читалището. Цялото село е мобилизирано и дава доброволен труд за изграждането му. Сградата се състои от зала със 140 места, сцена, гримьорна, библиотека с читалня и бюфет. Официалното и откриване е през 1932 година. 

        В селото закипява бурен културен живот. На всеки празник в читалището се организират сказки, беседи, лекции и реферати. Всяка неделя съвместно с училището се провеждат детски утра. 

        През 1935 год. с читалищни средства е закупен радиоапарат „Телефункен” и всяка вечер събира дорковското население в читалището да слуша музика и слова. Четат се първите получавани в с. Дорково вестници: ”Орало”, ”Нива”, ”Учител” и списанията ”Родолюбие”, ”Читалище” и ”Духовна пробуда”. 

Учителите, по-будните селяни и учениците в горните класове подготвят театрални представления. На неудобно и на тясна сцена, почти без декор, но с възрожденски дух играят първите театралци. Играят се пиесите ”Иво и Калина”, ”За жива вода”, ”Държавни липи”, ”Лесничей№13”, ”ВасилЛевски”, ”Неразделни”,  ”Скакалци”, ”Йончови ханове”, ”Вражалец” и др. 

        Продължава дейността и на библиотеката. Шкафовете с книги се увеличават, но тя работи само по няколко часа. Библиотекар е Симеон Симеонов. Този период се характеризира с увеличения брой на читалищните членове, които са наброявали 104 души и библиотека с над 500 книги. 

         НА 1-ви МАЙ 1948 година читалището закупува прожекционен киноапарат за 500 000 лв. събрани от дарители. И в селото ни идва седмото изкуство - киното. Заслуга за това имат Атанас Харизанов/председател на читалището/ и Михал Ковачев /кмет на селото/. От тогава до края на ХХ век има редовни кинопрожекции за деца и възрастни. 

          През 1950 год. под ръководството на учителката Янка Пандева се създава танцова трупа от няколко момичета с ръководител Щерьо Дузов и певческа група с ръководител Димитрина Кузева. Двете групи се включват в литературно-музикалните програми за Нова година, 8-ми март, 24-ти май и останалите общоселски тържества. Към танцовата група се включват и момчета. 

Интересът към разнообразните дейности и мероприятия непрекъснато нараства. Сградата се оказва тясна и непригодна. Селската управа взема решение да събори старата сграда и на нейно място започва изграждане на нова. Цялото население полага доброволен труд. Сградата е завършена и официално открита през 1962 год. В нея има голям и малък салон, две сцени, гримьорни, библиотека, кафе-сладкарница и административни кабинети. 

        Продължават театралните представления. Работата на театралния колектив се подсилва от режисурата на Ваня Драганова - артистка от Пазарджишкия театър.  Подготвят се нови пиеси и в състава му се влива младо попълнение, който на регионален преглед в гр. Брацигово печелят грамота, златна значка и индивидуални медали. Театралният колектив преустановява дейността си през 1989 година. 

       Тази нова материална база става основа за многостранната дейност на читалището. Увеличават се участниците в танцовата и певческата група и по инициатива на учителя по музика Васил Кривошийски  през 1971 год. те прерастват в ансамбъл”Овчарска песен”. Благодарение на упорития труд на ръководителя и читалищните деятели младите хора се запознават с местните традиции, обичаи и фолклор. Най-напред ансамбълът се изявява на селските събори и надпявания, минава през Копривщица и стига до Велико Търново, от където се завръща със златни медали и званието лауреат. Следват сцените на Полша, Румъния, Сърбия, Македония, Франция и други европейски страни. И днес продължават изявите на ансамбъл ”Овчарска песен”. В него се наблюдава истинска приемственост от младото поколение чрез семейството и  държавните културно-образователни институции 
/детска градина и училище/. Успешните им изяви са увенчани с много награди и най-високото отличие на Министерство на културата по номинацията на „Живи човешки съкровища” етап 2016 година - златен медал, парична награда и грамота за принос в опазването и популяризирането на националната културна идентичност  и вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство.  През годините на активна творческа дейност незабравими за самодейците ще останат десетките срещи и създадени приятелства с хора от близо и далече, които са отдадени на фолклора. Самодейците показват своето творчество пред студенти и групи от Съветския съюз, Франция, Холандия, Израел, Тайланд, Унгария, Сърбия, Македония, САЩ. Незабравими ще останат срещите с американската група „Планина”  гр. Денвър, водени от Лили Ботушарова, които през 2005 година с помощта на самодейците от ансамбъла разучиха местни песни и танци, с които успешно се изявиха на Международния фолклорен фестивал Дорково. Многобройни са и приятелските контакти създадени със състави от страната – самодейците от ансамбъл „Гушанци” – с. Замфирово, област Монтана, със самодейците на фолклорните групи  от с. Добринище, от с. Добърско, с. Горно Драглище и много други. Не можем да не споменем и ползотворното сътрудничество с формация „Българско хоро” с ръководител Валери Манов от гр. София. Поглеждайки назад през годините, нека с благодарност и признателност споменем имената на ръководителите и всички специалисти оказали подкрепа на ансамбъла: Щерьо Дузов, Васил Кривошийски, Николай Кривошийски, Александър Пеев, Боян Байряков, Любомир Миланов, Емил Ганев, Мая Арнаудова, Атанаска Челепиева, Велислава Котулова и Иван Караиванов. Неоценима е методическата помощ оказана от Митко Карабельов, Добри Добриков, Валери Манов, Иван Пещерски, Крум Георгиев, Атанас Чолаков, Симеон Симеонов, проф. Тодор Джиджев, Ирина Славчева, Тодор Мацанов. 

        През 1999 година по инициатива на председателя Ангел Попов се сформират: Ромска фолклорна група с ръководител Ангел Дерменджиев и Костадин Овчаров; Детска танцова група  с ръководител Йордан Овчаров, а по-късно Любомир Миланов и Влашка група ”Фантъна” 
/Изворче/ с ръководители Ангелина и Георги Гушеви.  Целта на групата за автентичен армънски фолклор ”Фантъна”  е да съхрани и предаде на поколенията традиционните песни, празници и обичаи, да издири и запази характерното за армъните празнично и всекидневно облекло. Групата участва в регионални, национални и международни фестивали – гр.Видин, гр.Велико Търново, Гърция, Румъния и др. И днес заедно със сто годишнината на читалището, отбелязваме и 20 години от създаването на армънска фолклорна група ”Фантъна”. Да е честит юбилея на участниците в нея. 

         През 2014 година се сформира Танцова формация ”Цепина” с ръководител Росица Стоицова. Това са млади, амбициозни, сърдечни жени, които упорито изучават народните танци от различните фолклорни области на страната ни. За кратък период от създаването си те печелят много грамоти и награди! 

          Нижат се годините, а редом с тях се множат успехите на библиотеката. Служителите се сменят, идват други още по-ентусиазирани. Библиотеката обслужва все повече читатели, попълва се библиотечния фонд и през 1990 г. достига 16 000 тома. Организират се незабравими и вълнуващи срещи с видни писатели Николай Хайтов, Слав Караславов, Тончо Жечев, Паулина Станчева и др. Организират се вечери посветени на Ботев, Вазов, Яворов, Есенин. След 2000 година, с навлизането на информационните технологии, библиотеката трябва да предлага услуги, адекватни на нуждите на обществото. Включването на библиотеката към проект ”Глобални библиотеки –България” през 2010 година позволява разчупването на стереотипа на библиотечната дейност. Благодарение на този проект, днес библиотеката разполага с 3 бр. компютри, мултифункционално устройство и мултимедия. Библиотеката дава информация на своите потребители чрез традиционни и електронни услуги, осигурява свободен интернет достъп и подпомага достъпа до обществена информация. Използваният библиотечен софтуер позволява обработката, вписването и инвентирането на притежаваните и новопостъпили библиотечни единици. Наред с извършването на библиотечните и справочно-информационни услуги, в читалищната библиотека се обръща сериозно внимание на масовата работа с читателите, особено с децата. Ежегодните културни изяви са свързани с различни инициативи посветени на книгата – открити уроци, викторини, литературни четения, представяне на книги, честване на бележити дати и годишнини, тематични кътове. Участва и печели проекти. 

       С участието ни в конкурси и проекти през 2003 година, читалището печели по проект ”Читалища” и изгражда Образователен информационен интернет център. За целта е преустроена една от залите и оборудвана със седем броя компютри. А през 2004 година, като членове на Асоциация ”Съвременни читалища” и Фондация ”Читалища”, Интернет центърът се оборудва със скенер, копир, принтер и ламинатор. Години наред това бе единствената интернет връзка в селото.  Ръководството на читалището има за цел да го превърне в „Училище през целия живот”, запознаващо населението със съвременните технологии за информация и връзка с глобализиращия се свят. Едновременно с обучението, интернет центъра извършва качествени услуги – сканиране, принтиране, ксерокопиране и информиране. 

    Международен фестивал за автентичен фолклор – Дорково 

    Това е визитната картичка на Дорково и община Ракитово. Началото му е поставено през 1996 година по инициатива на тогавашният председател на управителния съвет на читалището Ангел Ив. Попов. Подкрепен от Фондация „Пътеки” – София от 1999 год. фестивалът ни прераства в международен. Въпреки трудностите и превратностите в живота ни той се провежда успешно ежегодно и до днес, благодарение  на подкрепата от местната и общинска управа, от министерство на културата, от фондации, местни фирми и еднолични търговци. Авторитетът му расте с всяка измината година, показател за което е голямото желание на групите от България и чужбина да се включат в неговата програма. Като членове на НС на ЦИОФФ в България фестивалът ни е записан в културния календар на Националната секция за фолклор, а така също и в културния календар на министерство на културата – София. 

         На сцената на международния фестивал за автентичен фолклор ежегодно участват над 100 певчески групи и ансамбли от всички фолклорни области  на страната ни, а така също са преминали международни групи от страните – Италия, Сърбия, Гърция, Македония, Хърватска, Словения, Албания, Унгария, Молдова, Грузия, Турция, САЩ, Русия, Израел, Испания, Холандия, Южна Корея, Колумбия, Румъния, Боливия, Пуерто Рико, Мексико, Португалия, Кипър, Перу, Малайзия, Венецуела, Коста Рика. За организацията и провеждането на този голям форум работят неуморно ежегодно хората от организационния комитет по организацията  и провеждането  на фестивала, включващ – ЦДГ „3-ти март”, ОУ „Христо Ботев”, Кметство Дорково, Читалище „Св.Св.Кирил и Методий – 1919г.”, Ансамбъл „Овчарска песен” и много, много доброволци. Неговата организация започва още от първото тримесечие на годината. Ежегодно се води кореспонденция с желаещите групи от страната и чужбина да се запишат в програмата му.             Международният фестивал за автентичен фолклор се провежда ежегодно на откритата сцена пред народното ни читалище в края на месец юли. Той е значимо събитие за съвременния културен живот, с богатството на ритмите и песните на нашите предшественици, с живото народно изкуство и българската обредност, които са в основата на нашата идентичност. Той е уникален като концепция, изцяло посветен на съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство. На неговата сцена оживява миналото, вглеждаме се в настоящето и мечтаем смело за бъдещето. 

       Читалищната дейност, независимо дали тя е художествена, културно-просветна или библиотечна, винаги се е нуждаела от добра материална база, а на този етап съобразена и с европейската култура, най-вече и че сме домакини на Международен фестивал за автентичен фолклор и годишно ни посещават над 4 международни групи. Външно читалищната ни сграда е санирана през 2015 год. и е в добър вид. Правомощията които има читалището, съчетани с отговорността, изискват от всеки един от нас да съхрани българското, както в духовна потребност, така и в материален план. Затова базата, която ни е предоставена за ползване, трябва да не допускаме да се руши, а активно да се включим всички в нейното поддържане и обновяване.

        Приканваме всеки, който милее за родното читалище да пристъпва входа му по-често, с добри мисли и чувства, не само за да консумира, но и да дарява духовна, финансова, материална подкрепа за приоритета на институцията читалище. Убедихме се отново, че всичко може да стане с общи усилия.  Самодейност е имало, има и ще има и след нас! Всеобщи са вярата и убеждението, че и занапред читалището, неговите деятели и радетели ще разпръскват светлината на знанието и творчеството и ще допринасят за обогатяването на културния живот на селото ни и региона. 

         От 1996 година председател на читалището е Ангел Попов. По негова инициатива управителният съвет решава да се проведе фестивал за автентичен фолклор, като се поканят състави от Чепинското корито.
 Взето е решение фестивалът да се проведе по време на традиционния празник в чест на Св.Илия. Инициативата е приета и подкрепена от кмета Георги Пеев, от общинския кмет Георги Попчев, председателя на Общински съвет Георги Пелев.
          На 01 и 02 август 1996 година се провежда Първи фестивал за автентичен фолклор, в който се представят над 10 фолклорни групи от Чепинското корито. 
 През следващата година обхватът на фолклорните групи се увеличава и той се нарича Фолклорен фестивал за автентичен фолклор на Западните Родопи. 
          Търсят се нови начини за развитие и усъвършенстване на фестивала. С подкрепата на Фондация „Пътеки” – София, в лицето на г-н Юрий Борисов, фестивалът в Дорково от 1999 година прераства в Международен фестивал за автентичен фолклор Дорково и се записва в Международния календар на НС на ЦИОФФ – България. 
         С всяка изминала години фестивалът се усъвършенства и развива благодарение на подкрепата на кметовете – Иваница Котулов – 2000 – 2003 година и Николай Ковачев – от 2004 година до днес, подкрепата на Община Ракитово и Министерство на културата.
          На фестивалната сцена на китното българско селце са играли и пели състави от цяла България. Фестивалната сцена е огласяна от завладяващите мелодии и танци и на международни групи от Сърбия, Италия, Молдова, Полша, Чехия, Словения, Хърватска, Грузия, Украйна, Гърция, САЩ, Южна Корея, Колумбия, Пуерто Рико, Турция, Русия, Узбекистан, Венесуела, Израел, Босна и Херцеговина, Кипър, Румъния, Словакия, Малайзия, Боливия, Мексико, Перу, Португалия, Черна гора, Франция, Албания, Норвегия, и Испания.
 Фестивалът се открива тържествено в петък в 20.00 часа от Председателя на Организационния комитет и кмет на с. Дорково –г-н Николай Ковачев, след което международните групи представят фрагменти от своята програма, а също така домакините от ансамбъл „Овчарска песен” поднасят поздрав към гостите на фестивала. 
            Следващите два фестивални дни се провеждат на откритата сцена пред НЧ” Св. Св. Кирил и Методий – 1919г.”, където присъства голяма публика и се споделят много приятни емоции.
           В неделната вечер след изявата на всички колективи се провежда галаконцерт на гостите от чужбина, на който те получават своите грамоти и плакети. 

        Библиотеката обслужва  читателите в с. Дорково и гостите на нашето село. Библиотечният фонд през 1990 г. достига 16 000 тома. Организират се незабравими и вълнуващи срещи с видни писатели Николай Хайтов, Слав Караславов, Тончо Жечев, Паулина Станчева и др. Организират се вечери посветени на Ботев, Вазов, Яворов, Есенин. След 2000 година с навлизането на информационните технологии, библиотеката трябва да предлага услуги, адекватни на нуждите на обществото. Включването на библиотеката към проект ”Глобални библиотеки –България” през 2010 година позволява разчупването на стереотипа на библиотечната дейност. Благодарение на този проект днес библиотеката разполага с 3 бр. компютри, мултифункционално устройство и мултимедия. Библиотеката дава информация на своите потребители чрез традиционни и електронни услуги, осигурява свободен интернет достъп и подпомага достъпа до обществена информация. Използваният библиотечен софтуер позволява обработката, вписването и инвентирането на притежаваните и новопостъпили библиотечни единици. Наред с извършването на библиотечните и справочно-информационни услуги, в читалищната библиотека се обръща сериозно внимание на масовата работа с читателите, особено с децата. Ежегодните културни изяви са свързани с различни инициативи посветени на книгата – открити уроци, викторини, литературни четенния, представяне на книги, честване на бележити дати и годишнини, тематични кътове. Участва и печели проекти. 

 НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1919 година “ подписа договор с Министерство на труда и социалната политика с Договор № BG-RRP-1.024-0903-C01/19.11.2025 г.

По настоящия проект ще се изгради Дигитален клуб в село Дорково. Проектът е насочен към преодоляване на дигиталното изключване, характерно за малките населени места, като осигури свободен, безплатен интернет достъп за всички заинтересовани лица. Клубът ще бъде оборудван със съвременна, модерна компютърна техника, позволяваща работа с различни платформи за електронно обучение, достъп до онлайн обучения и самообучения, както и консултации адаптирани към нуждите на местната общност, включително възрастни хора, нискоквалифицирани лица, безработни и лица с ограничени дигитални умения. 

Изграждането на дигиталния клуб ще включват две дейности:

Дейност 1. Създаване на дигитален клуб.

Дейност 2. Текущ ремонт на помещението.

На 30 януари официално беше открит Дигиталният клуб при НЧ „Св. Св. Кирил и Методий -1919 г.“ с. Дорково, който е изграден по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, с подкрепата на Европейския съюз, NextGenerationEU с Договор BG-RRP-1.024-0903-С01 на стойност 17 383,92 евро/ 34 000 лева. 
Начална дата  19.11.2025 г. 
Крайна дата 30.06.2026 г.

Клубът изпълнява ролята на локална точка за достъп до електронни ресурси за учене и развитие. Той предоставя възможности за използване на разнообразни образователни платформи, предлагащи курсове и материали за обучение в широк спектър от области – от придобиване и усъвършенстване на дигитални умения до развиване на професионални компетентности и ключови умения за личностно и кариерно развитие. Посредством предоставянето на достъп до интернет, онлайн обучения и специализирани ресурси, клубът съдейства за повишаване на дигиталната грамотност, професионалната квалификация и мотивацията за учене през целия живот на жителите на местната общност. Така инициативата ще допринесе за намаляване на цифровото разделение и за създаване на устойчива образователна среда, отворена за всички, които желаят да развиват своите знания и умения.

Дигиталния клуб разполага с четири броя компютърни станции, високоскоростен интернет и съвременно оборудване, които ще дадат възможност на потребителите да развиват ключови дигитални компетентности.

Услугите на клуба са безплатни и са предназначени за хора от всички възрасти и социални групи. Той се ръководи от наставник, който ориентира потребителите в дигиталния свят и компютърните технологии.
Работно време на клуба от понеделнк до петък
от 08.00 до 13.00 часа и 14.00 до 17.00 часа.